Душата ми сега е топлина...

По залез II

Напълних погледа си с късен залез.

Във мислите запазих светлина.

По залез всичките стрелки са спряли

в окръжности от пълна тишина.

По залез всичките дървета

в душите си са плачещи върби,

осеяли последната пътека

със нежност от притихнали сълзи.

Намерих спомените си във времето,

преди да стане сребърна нощта.

По залез цялата Вселена

е миг, потънал в любовта.

По залез дланите полека

докосват края на деня.

Лъчите са безкрайно меки...

Душата ми сега е топлина.

Венцислав Янакиев

06.06.2009