неделя, 15 май 2011 г.

язовир Фисека

Мнооого е приятно, когато човек съумее да съчетае полезното с приятното.....в конкретния случай, "служебното с хобито" :-)

Поредното пътуване към София бе ознаменувано със страхотно небе, страхотна дълбочина на цветовете и изключителна фотографска острота. Времето бе бистро като след дъжд. Този път "закона на Мърфи" ме подмина.....ако знаете от какви уникални снимки съм ви лишил, само защото не съм си носил фотоапарата....!!!!!!!!

Този път бе в мен. Друга причина за фотографските ми мераци от този ден бе факта, че се отправих към столицата в ранният следобед. А "утрините и следобедите" са златните времена за фотографите.

Разбира се паркирах колата до язовир Фисека. Точа му се на този язовир от може би две години. Все още не съм решил кое е приоритетното ми удоволствие - да ловя риба, или да го снимам. Като се има впредвид необходимите условия и предпоставки за добри снимки, май и при двете увлечения важи правилото на "слуката". Въдица още не съм вадил, фотоапарат обаче ДА.

И за да е поне малко гадно, се оказа, че "дърветата във водата", с които дразнех Христо Свинаров се оказа че вече не са във водата. За сметка на това имаме "сюрреалистичен образ на Обетованата земя":

Обетована земя:

/ клик на снимките за голям размер /


Опитвах се да стигна до дърветата и да ги използвам за преден план към язовира, но.....започнах да затъвам. Липсата на "зуум" обектив се усети и допълнително погъделичка мерака ми за нов такъв.
Отказах се от намеренията си и се върнах на пресъхналото плато. Забелязах нещо странно - бе осеяно с огромни отворени миди...???

Странни обитатели на дъното:


Докато се суетях около експозиции, кадриране и т.н., слънцето започна да залязва и разкри пред мен удивителната прелест на цветовете си. Обичам такива залези:



....и тук статива ми пострада. Не мога да обясня как точно, но.....единият крак се счупи. Тъкмо повод да си взема нов. Въпреки това успях да го стабилизирам някак и установих, че до наследника си, ще се справя горе-долу.

Връщайки се към колата, забелязах колко добре стоеше на "залеза"...реших да я увековеча и нея:

"Дженерал Моторс и залеза"



За финал показвам няколко снимки от връщането ми днес, за което не ми се пише нова тема, а и снимките са малко......но си заслужава споделянето"

Зелено...




....и една панорама:




Денят приключи по най-добрият начин в приятна обстановка с любимите ми хора...:


Поздрави на всички и........ "до снимане" !!!

петък, 6 май 2011 г.

Скалите над хижа Петрича - втори опит !!!

....е нямаше как да не се върна. Предишният път снимах всичко в мистична мъгла. Въпреки лошата видимост, въпросната мистика в снимките ми хареса. Но въпреки всичко, се върнах там отново, воден от желанието да ви покажа гледките от тези скали.

Всъщност установявам нещо интересно за тези скали. Чудесни зелени полянки за излет има. Фотографското дружество задължително трябва да се "разпише" на тези полянки.

И така...да не "говоря" много, а директно да показвам това, което не можах предният път:

/ клик на снимка за голям размер /

Гледката от въпросните скали, но този път в чудесна видимост:









Всъщност в мъглата миналата седмица нямаше как да забележа, че скалите продължават и в страни. Видях едва снощи в уикимапия, че в посока югозапад, скалите "МАЙ" продължават...или поне наподобяваха скали. Всъщност този факт най-вече ме върна там - горе. И за моя голяма изненада, останах със зейнала уста.......!!!!!!!

Това място е изключително. Скалите са невероятни. Отделно от това уцелих прекрасно време със прекрасна видимост. Нямаше какво повече да искам от това и просто извадих апарата.

Скалите в югозападна посока...на около 500 метра от мястото, обект на миналия пост:









Беше изключително.....мислих си колко е красива родината ни и как пък контрастираме ние на тази красота....Идилията се допълваше от пеещите птички около мен, зеленината, тишината.........а като споменах зеленина, моля :


Четири часа обикалях района и заснемах всичко интересно около мен. Почти нямах възможност да свалям фотоапарата от погледа си. Наблюдавах в далечината населените места, виещите се пътища, по които често минавам с колата самият аз.....мостчетата, надлеза при Разделна, преливника с поквара от заводите.....ЖП линийте, покриви, коли...!!!!!!!!!!!!!!

Обърнах се назад и реших да проуча района зад мен. И там попадам на следващото място, на което оставам отново със зейнала уста:

Жълто и зелено в небето се преплитат...:



Обикаляйки наоколо, попадам на интересни обекти, заслужаващи играта с любимите ми кадри - близък план с характерното "Буке"



И накрая като за изпроводяк......"Люлякът ми замириса".....но наистина:



Беше чудесен ден, чудесен излет и чудесно настроение. А утре........утре ще има изненада. И за да не бъда "гаден" само ще подскажа, че с колегите от фотографското дружество отиваме на ФОТОпленер. Къде точно....незнам !!! Има ли значение .....................................

До нови срещи ..................

Допълнение...:

Ето снимка от Уикимапия, с посочени местоположения:
/ клик на снимка за голям размер /


неделя, 1 май 2011 г.

Скалите около месност Петрича

След изключително напрегната седмица, реших да се разходя до скалите в месност Петрича. Бях се насочил по принцип към средновековната и антична крепост Петрича, но не можах да стигна до нея поради ред причини.

Първата бе, че поради все още не знам каква причина бях решил да трамбовам нагоре с раничка на гръб, въпреки че съзнавах колко ще ме забави това.
Втората бе, че слушам съвети........няма да уточнявам, но трябваше да си се кача с колата до хижа Петрича и в този случай щях да успея. Аз обаче изминах разстояние от около 4 километра без да е имало смисъл, както се оказа в последствие. Както и да е.

Оставих колата в края на село Разделна и се юрнах нагоре към скалите. Още в подножието забелязах мъглата горе, но.....не се отказах. Реших, че мъглата ще допринесе за мистика в снимките и по-голяма загадъчност, характерна по принцип за това място.

Бях се подготвил много добре - туристическите ми безпогрешни обувки, които ползвам вече над четири години и не са мръднали.....туристическите ми дрехи, малко храна, вода, малка раничка на гърба, статив и разбира се........най-добрият приятел на човека :-))))) - Никона ми !!!

Тръгнах по асфалтиран път, последно ремонтиран малко преди епохата на динозаврите. Има останал тук-таме асфалт, оцелял след падането на метеорита и недогазен от динозаврите. Хижата е затворена за простолюдието и още в края на пътя ме посрещна табела "Частна собственост, не влизай"......Тук последва кратко суетене, тъй като бях забравил от къде точно се минаваше за скалите. В крайна сметка се добрах до бунгала в дясно от пътя, воден от силната музика, носеща се от там. Посрещна ме за мой късмет много близък приятел, който ме опъти към пътеката за провлака между скалите.

И така.....виждах ги вече. Гледката бе интересна. Споменах по-горе мъглата. Нейна е вината за преекспонираното ми небе в повечето снимки.

По пътеката под скалите:


Симпатична пътека в гората:


Хомо сапиенс" е минал от тук.....:


Озовах се на платото. Мястото е изключително. От там се открива величествена гледка на север към Девненските заводи, Варненският канал, с. Разделна, част от Девня, фериботния комплекс и т.н. За съжаление аз нямах тази възможност да ви демонстрирам това, по причини на мъглата, за която ви писах в началото на пътеписа. Ето обаче няколко снимки от самите скали.

Напук на всичко, природата е ваяла изкусно и със стил причудливи форми...времето, вятъра и скалистата местност са се съчетали във величието, което ви показвам:






За съжаление мъглата се увеличаваше. Усещах, че плановете ми за крепостта ще пропаднат. Вятъра, който духаше допълнително намаляваше шансовете ми за преход към крепостта. Реших да почина малко. Сврях се на завет сред едни дървета и ометох баницата, която бях взел от вкъщи.
След връщането ми обаче на платото, разбрах, че всичко пропада. Мъглата бе станала непрогледна. Вятъра се бе усилил и тъй като все още не ми се прибираше, реших да поснимам "мъгла в гора". Не бях се замислял колко биха могли да бъдат впечатлителни подобни кадри, но напоследък гледах доста такива из фотосайтовете. Реших да пробвам и аз.....
Навлязох в гората, но още в началото вниманието ми бе привлечено от интересна гледка - паяжинките, оросени от стелещата се мъгла. Започнах да експериментирам, тъй като обектива ми не бе "макро". Получаваше се горе-долу, но някак си бях неудовлетворен. И точно в този случай късмета дойде. При поредната снимка, секунди преди да натисна бутона, явно без да искам съм отворил светкавицата. Нямах време да реагирам, тъй като стана секунди преди отваряне на затвора......тъкмо се гласях да изтривам снимката, когато я видях и буквално се опулих. Светкавицата се отразяваше в капчиците по паяжината и засилваше ефекта и видимостта. Получаваше се по-добре. Останах доволен и така се впуснах в заснемане на паяжини, че забравих, и даже в крайна сметка пропуснах "мъглата в гората" :-)))



Бях вече достатъчно уморен. Всичко ме болеше от прехода, кляканията и заляганията за по-добра композиция. Имаше и малка доза "лазене и катерене" за към скалите и тъй като знаех, че ме очаква стабилно слизане към колата, зарязох "мъглата в гората", прибрах си нещата и поех обратно.

До следващия път......поздрави на всички и "До снимане...!!!"