четвъртък, 18 август 2011 г.

For those, who walk alone .......


Важно е да "се познаваш", за да знаеш във всеки един момент как се чувстваш, кое ти носи радост и мъка, да си в хармония между разум и душа, а тогава ще си в хармония и със света, природата и Вселената. Има хора, които не желаят да обърнат поглед навътре в себе си. Това не е нежелание и не можене, а страх. Опасяват се, защото са загубили вяра и имат по - скоро отрицателно мнение за самите тях. Защото носят спомен за минали грешки и провали и смятат, че са извършили страшни неща и заслужават наказание. Не е така - те сами се обричат на наказание, като отказват да "извадят" и признаят това, което е в тях. Какъв е пътя - да се приемаш и одобряваш такъв, какъвто си. Да се освободиш от чувство за вина, възмущение, негодувание и потребност да контролираш и критикуваш. Да разбереш кои мисловни модели са причина за сегашните преживявания и да ги замениш с нови, благотворни убеждения. Да не се упрекваш за минали грешки, които според теб не са довели до добро. Няма грешки – всичко е въпрос на избор! Избрал си един път и по него си преживял нещо неприятно... и започваш да се обвиняваш: ако бях избрал другия, нямаше да сгреша... Да, но не може да вървиш едновременно по два пътя и да знаеш кой е правилния. След известно време, следствие на ситуациите, които си имал и от това как си се чувствал, вече знаеш дали е било за добро или не. Човек може да постигне това, което иска в живота, стига да има вяра във възможностите си и смелост да се изправя след трудностите и да продължава напред!
 

1 коментар:

  1. Страхотно си го написал. Няма грешки, има път, който следваш.
    Поздрави за снимката.

    ОтговорИзтриване