вторник, 3 януари 2012 г.

Бърз поглед над лето 2011-то...!!!

Сядам пред лаптопа за кратка ретроспекция на изминалата година. С какви очи го правя, незнам....при положение, че 2011 е най-слабата ми от към фотографски постижения. Има-няма две-три по-интересни снимки. Всичко друго е под критика. Нямах особенно много време. Освен това в края на юли бях опериран по спешност, което още повече дръпна назад фотографските ми амбиции.

Февруари 2011

Освен че стартира блога, не се случи нищо особенно и по-интересно. Качих стари снимки, колкото да започна с нещо.

Март 2011

И този месец не беше особенно интересен. Направих фотосесия на новата ни кола, но от по-друг ракурс. Потърсих художествеността в малките детайли, играта на фокус-дефокус и всичко аранжирано в любимият ми черно-бял стил:





В края на месеца при едно служебно посещение в пристанище Варна успях да направя една от любимите си снимки, която остана с много ниска оценка по сайтовете. Не че все още съм под влияние на гласовете из форумите, но някак си очаквах снимката да се хареса. Уви, не.....:


Април 2011

Една ранна сутрин се отправих към буните в гр. Варна с амбицията да снимам изгрев......крайната цел не бе постигната, но за сметка на това направих интересни снимки на морето и вълните. Ще запомня този фотоизлет с вълната, която едва не ме събори и благодарение на която подгизнах здраво:






През този месец направих опит и за астрофотография. Пълен и тотален провал. Повече не опитах. С дигиталката / Panasonic Lumix DMC FZ18 / се справях по-добре. Не че Никон-а не може.....по-скоро аз не съм се постарал достатъчно. Което е странно, като се има в предвид манията ми по нощните снимки:





Май 2011

Ето това е месеца, в който имах по-сериозно отношение към хобито си. Направих няколко излета и освен че си изкарах страхотно, мисля че се получиха и добри фотоси...:

В началото на месеца посетих района около хижа Петрича край Девня. Останах леко разочарован, тъй като бях обгърнат от гъста мъгла, която обаче в крайна сметка способства за мистика в снимките ми. Стана интересно:



Няколко дни по-късно се върнах отново там. Този път в прекрасно време с чудна видимост и бистро време:




В края на месеца при едно служебно пътуване до София в ранният следобед, се отбих до язовир Фисека. Времето бе предразполагащо за добри фотоси, а и фотоапарта този път беше с мен:




Юли 2011

През този месец направих интересни снимки от въздуха при едно служебно пътуване с родната ни авиокомпания. Връх Ботев и масива....от въздуха:



И всъщност до тук. На 30 юли легнах под ножа и бях дотам. Нищо особенно, нищо интересно. Почти месец бях на легло, като накрая вече се понадигах, но.....нямах възможност да ходя никъде, камо ли да мъкна някаква техника.

Поддържах блога със стари неща, някой от които откровенни простотии, като одата за кенефа. От упойката и лекарствата ще да е било....или от залежаването.

Както и да е. Ами.....вече сме 2012-та. Освен здраве, си пожелавам повече възможности през тази година. Както в служебен план, така и във фотографски.....

Ще се потарая, обещавам.

Само да сме живи и здрави.

Поздрави на всички и до........снимане !!!!!!!!!

четвъртък, 22 септември 2011 г.

До "планинари" и назад.....част I

мдааа...историята е твърде твърде стара. Стара, стара...колко да е стара. На точно една година и има няма няколко месеца плюс / минус....:-)

Но не толкова стара, че да я пренебрегна и да не я постна тук. До сега се мъдреше единствено в планинарският форум, което смятам че е несправедливо и нечестно.

За това с минимални корекции и някой нови снимки, помествам и тук.

И така...приятно четене и разглеждане:

_____________________________________________________________________

…...как се започва пътепис. Както ни дойде отвътре, нали....Е, аз ще го започна по нестандартния начин. С думи на Оскар Уайлд:
„....всички сме в канафката, но някой гледат към звездите...”
Е...не точно към звездите, да кажем – „Нагоре...”

Всъщност не сме чак толкова малко, както винаги съм си мислил – цели 100 човека. Канафката е вече тясна....
И така. Поредната национална среща. Поредното изкачване, поредната среща с мили приятели.....и поредния страх да не пропаднат нещата. За мое щастие, всичко по личната ми организация бе „на шест”. А да не говорим, че евентуален провал щеше да гътне не само мен, а и още трима души. Но този път негативни емоции нямаше.
19-ти ноември 2010 – това беше едно от най-сладките сутрешни събуждания, с предстоящо дълго пътуване. Напоследък се заредиха много, но доживях момента, в който с радост се мятам в колата.
Признавам, че с първия поглед на вън, леко се притесних – имаше мъгла. Не че прехода е тежък, или пък че не познаваме маршрута, не........но исках да правя това, което напоследък изцелява изтерзаната ми от напрежение и нерви душа – исках да снимам. За моя радост, „мъглата заспа в облаците”, както се изрази наскоро дъщеря ми, та с ведро настроение и трепет пред сладкия гъдел да се докоснеш до величието на планината, поех към сборния пункт с останалите ми спътници – Васко, Ирка и Жоро.......
Ето как обикновенно започва всичко: 

/ "ЦЪК" на снимките за голям размер /



Просто не разбрах кога наближихме Троян. Пътуването с добри събеседници минава бързо. Бяхме обнадеждени за времето, тъй като нямаше никакви признаци да вали. Чудно, бистро време.....да знаете, че е било заради мен. Толкова много го желаех. Лека компенсация за масата живо тегло на Никон-а.
И така – Троян – Кърнаре – любимия ми проход. Всеки път спирам до табелата на върха и с носталгия чета надписа „хижа Ехо, хижа Козя стена.......този път директно си ги подминах с високомерната усмивка на емоционално задоволен „млад”турист - „майната ви, този път ще ви гледам от високо”..............
Оставихме колата в хотела, пет километра под върха – груба грешка, която освен че струва 20 лева, коства и безмислено трамбоване по асфалт навръщане. Пустите му страхове, че нещо ще и се случи на върха......боже, та в неделя на паметника беше като автокъща.
Тук май е редно да спомена, ако ще и заради хората, които загрижено ме разпитваха за състоянието ми – всичко е О.К. И си мисля, колко е важно състоянието на духа. Скоро се наложи да посетя една държавна служба на около 700-800 метра от ЖП-гарата на Варна. Паркирах на паркинга пред гарата и поех към администрацията. Бооооооже. Три почивки, ред псувни и ругатни и вечерта масажи.....за някакви си 800 метра. А горе – 14 километра в едната посока и 19 навръщане. С раница и тежки дрехи – минах ги като песен. Е, вярно....след солидна застраховка от противовъзпалителни лекарства, но.......минах ги. И още съм добре!
Както Нина се изрази – „ Шефа на времето ни направи подарък”. Беше изключително, с невероятни облаци и невероятна бистрота. Предпоставка за прекрасни снимки. Щраках като японски турист в египетска пирамида. Вероятно заради това прехода от паметника до хижата продължи близо четири часа. Ето част от виновниците за това: 






На хижата всичко бе спокойно. Пристигнахме по тъмно, воден от челниците на другарите ми. Оказа се, че сме първи. По-късно се появиха и останалите. Салати, ракий, сладки раздумки, поезия, стихосбирка, Камелия Кондова, Галена.....всичко беше размазващо готино и отпускащо.



Съботния ден бе релаксиращ. Спах до късно. Събуждането бе бавно и разточително. Чаша кафе от Олга и общо взето безвремие......
Следобед не издържах, хванах апарата и статива и поех из околностите.  











Реших да проявя малко фотографски егоцентризъм. Ето го "планинариста" на самоснимачка:  








Историята на този паметник ме шокира. Няма да изпадам в подробности, защото може би не е редно. Само ще кажа, че алкохола в неограничени и неконтролируеми количества е нещо страшно....страшно!!! 


Късния следобед последва фотографски сеанс под мотото „Залез, Стойчо, коне, върхове”.....голямо щракане падна. Обствелвахме го със Стойчо тоя залез, че нападнахме и даже изключително любопитните коне, дето само в матрицата на Никон-а не се навряха: 




















 Следва част II......

петък, 2 септември 2011 г.

На свечеряване....

Изключително добра серия, поне според мен. Накефих се максимално. Уверявам ви, драги читатели, че в следващите снимки Фотошопа е играл колкото да променя размера на снимките, да им сложа рамки, традиционният подпис долу в дясно и съвсем леко да шарпна, което е задължително след ресайз.

Важното, което трябва да знаете, е че тоналността си е оригиналната, цветовете също.

Беше изключително.

/ клик на снимките за голям размер !!! /




четвъртък, 18 август 2011 г.

For those, who walk alone .......


Важно е да "се познаваш", за да знаеш във всеки един момент как се чувстваш, кое ти носи радост и мъка, да си в хармония между разум и душа, а тогава ще си в хармония и със света, природата и Вселената. Има хора, които не желаят да обърнат поглед навътре в себе си. Това не е нежелание и не можене, а страх. Опасяват се, защото са загубили вяра и имат по - скоро отрицателно мнение за самите тях. Защото носят спомен за минали грешки и провали и смятат, че са извършили страшни неща и заслужават наказание. Не е така - те сами се обричат на наказание, като отказват да "извадят" и признаят това, което е в тях. Какъв е пътя - да се приемаш и одобряваш такъв, какъвто си. Да се освободиш от чувство за вина, възмущение, негодувание и потребност да контролираш и критикуваш. Да разбереш кои мисловни модели са причина за сегашните преживявания и да ги замениш с нови, благотворни убеждения. Да не се упрекваш за минали грешки, които според теб не са довели до добро. Няма грешки – всичко е въпрос на избор! Избрал си един път и по него си преживял нещо неприятно... и започваш да се обвиняваш: ако бях избрал другия, нямаше да сгреша... Да, но не може да вървиш едновременно по два пътя и да знаеш кой е правилния. След известно време, следствие на ситуациите, които си имал и от това как си се чувствал, вече знаеш дали е било за добро или не. Човек може да постигне това, което иска в живота, стига да има вяра във възможностите си и смелост да се изправя след трудностите и да продължава напред!
 

неделя, 14 август 2011 г.

Душата ми сега е топлина...



По залез II

Напълних погледа си с късен залез.
Във мислите запазих светлина.
По залез всичките стрелки са спряли
в окръжности от пълна тишина.

По залез всичките дървета
в душите си са плачещи върби,
осеяли последната пътека
със нежност от притихнали сълзи.

Намерих спомените си във времето,
преди да стане сребърна нощта.
По залез цялата Вселена
е миг, потънал в любовта.

По залез дланите полека
докосват края на деня.
Лъчите са безкрайно меки...
Душата ми сега е топлина.

Венцислав Янакиев
06.06.2009

събота, 13 август 2011 г.

Аrt of physiology......



Простете, но......а стига вече с тоз морал, да разчупим леда:


ОДА ЗА КЕНЕФА


Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки

Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява

Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна

И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...


Автор - неизвестен, източник - мрежата !!!!!!!!!!!

петък, 12 август 2011 г.

Равносметка за две години в слайд...

...докато гледах творението си, толкова много спомени нахлуха в главата ми, подсказани от снимките в слайда. Хора, места, събития, случки, впечатления....концентрирани в някакви си четири минути и нещо, обобщаващи един период от близо две години....че и повече.

И така. Равносметка за тези две години назад в рамките на слайдшоу. Поне за мен, това са най-хубавите неща, които направих за този период. Реших, че под съпровод на музикален фон, ще ви бъде интересно.

Технически данни:

Използвани са два фотоапарата:

1. Панасоник Лумикс ФЗ18 - култов фотоапарат, който защо продадох...все още незнам:







2. Nikon D80 с обектив AF-S DX Zoom-Nikkor 18-70mm f/3.5-4.5G IF-ED:




......и много ентусиазъм, желание и най-важното - огромно удоволствие.

Като за финал на публикацията искам да споделя - секса, фотографията и шофирането са единствените и най-големи удоволствия в този шибан и скапан живот.

Приятно гледане и слушане:




понеделник, 8 август 2011 г.

Flash-Light...

Нещо ново от мен. През годините винаги съм искал да отделя снимките от самите пътеписи. Лошото бе, че някак си не съумявах да го направя. Едните без другите просто не можеха.
Докато съвсем случайно не попаднах на безплатен флаш-сайт на колежка - фотографка.

И докато си лежах опериран в шибаното легло, запретнах "пижамени ръкави" и се отдадох на експериментиране и творчество.

Ето го резултата. От сега нататък ще качвам снимки и там, но с тази разлика, че няма да пиша ни един ред. Ей така...искам да бъде като "портфолио на твореца"...хахаха

Заповядайте мили приятели, дано да ви хареса:

Флаш-сайт на Явор Митев !!!!!!!

четвъртък, 14 юли 2011 г.

British Aerospace 146-200

Брех....то ходенето до София може да бъде по-евтино, може да бъде и по-бързо, освен това по-приятно...а на всичкото отгоре междувременно и да "пообиколиш" средният балкан.

След като с любезното съдействие на колега от бранша разбрах, че летенето със самолет до София излиза по-евтино, отколкото с кола, реших да се пробвам и аз. Не бях летял от повече от 10 години, като изключим една семейна авантюра преди три-четири години, в която реших да сваля половинката си от небето....:-). Даже и сертификати си имаме от това летене с една стара и раздрънкана Чесна.

Времето беше чудесно. Очаквах да има изключителни гледки, но кой да се сети за фотоапарата.....а и знаеш ли. Ако решат, че бих могъл да издумкам по главата капитана на полета и да похитя самолета със скромният си Никон....май добре, че не го взех.
За това най-любезно ви се извинявам за качеството на снимките. Правени са с телефон. Хах.../ ако някой ми беше казал, че ще качвам снимки от телефон тук, нямаше да повярвам /

Командир Павлов / когото видях със стюардесите малко преди бординга / ми предостави възможността освен всичко друго, да зърна връх Ботев от на найси височина / всъщност така и не разбрах колко /. Не знам до колко е редно да се ползва техника на борда, няколко пъти ни предупредиха, че е забранено, но нали съм си балкански наглец, използвах телефона си. Освен това безброй пъти съм гледал снимки от въздуха в подобни ситуации, така че пренебрегнах предупрежденията и действах.

Самолета отлепи от летище Варна точно в 07.29...гледах си часовника. В 08.05 залепи на летище София...хах / забележете на снимките часа на заснемане на съответните кадри. Има няма 15 минути след излитането, бях над Ботев.

Видях Белослав и ферибота при излитането. Жена ми каза, че е видяла самолета като излита. В общи линии сме се гледали влюбено от разстояние и височина. Видях Габрово. Познах го по стадиона и сградите около него. Видях Велико Търново....със спускането в началото посока София - Технополис и Явор. А с известна доза злорадство прелетях над околовръстното в София, малко преди кацане.

Опитах се да направя снимки, като за телефон и лека корекцийка във Фотошопа мисля че станаха, но.....колкото-толкова. Връх Ботев и прилежащите красоти се виждат точно и ясно. Ще се пробвам да ви предоставя и клипче с кацането на края.....пък дано стане.

Поздрави на всички и до следващият път.






Е с това чудо летях.../ дръпнато от нета .:



Я да пробваме...:


...ахаааа. Стана !!!!!!!!!!!

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Плах опит.....

Актовата фотография не е за мен. Едвам издържах.........

Слаба ракия съм бил, слаба !!!!!!!!!!!!!!!