Първата бе, че поради все още не знам каква причина бях решил да трамбовам нагоре с раничка на гръб, въпреки че съзнавах колко ще ме забави това.
Втората бе, че слушам съвети........няма да уточнявам, но трябваше да си се кача с колата до хижа Петрича и в този случай щях да успея. Аз обаче изминах разстояние от около 4 километра без да е имало смисъл, както се оказа в последствие. Както и да е.
Оставих колата в края на село Разделна и се юрнах нагоре към скалите. Още в подножието забелязах мъглата горе, но.....не се отказах. Реших, че мъглата ще допринесе за мистика в снимките и по-голяма загадъчност, характерна по принцип за това място.
Бях се подготвил много добре - туристическите ми безпогрешни обувки, които ползвам вече над четири години и не са мръднали.....туристическите ми дрехи, малко храна, вода, малка раничка на гърба, статив и разбира се........най-добрият приятел на човека :-))))) - Никона ми !!!
Тръгнах по асфалтиран път, последно ремонтиран малко преди епохата на динозаврите. Има останал тук-таме асфалт, оцелял след падането на метеорита и недогазен от динозаврите. Хижата е затворена за простолюдието и още в края на пътя ме посрещна табела "Частна собственост, не влизай"......Тук последва кратко суетене, тъй като бях забравил от къде точно се минаваше за скалите. В крайна сметка се добрах до бунгала в дясно от пътя, воден от силната музика, носеща се от там. Посрещна ме за мой късмет много близък приятел, който ме опъти към пътеката за провлака между скалите.
И така.....виждах ги вече. Гледката бе интересна. Споменах по-горе мъглата. Нейна е вината за преекспонираното ми небе в повечето снимки.
По пътеката под скалите:
Симпатична пътека в гората:
Хомо сапиенс" е минал от тук.....:
Озовах се на платото. Мястото е изключително. От там се открива величествена гледка на север към Девненските заводи, Варненският канал, с. Разделна, част от Девня, фериботния комплекс и т.н. За съжаление аз нямах тази възможност да ви демонстрирам това, по причини на мъглата, за която ви писах в началото на пътеписа. Ето обаче няколко снимки от самите скали.
Напук на всичко, природата е ваяла изкусно и със стил причудливи форми...времето, вятъра и скалистата местност са се съчетали във величието, което ви показвам:
За съжаление мъглата се увеличаваше. Усещах, че плановете ми за крепостта ще пропаднат. Вятъра, който духаше допълнително намаляваше шансовете ми за преход към крепостта. Реших да почина малко. Сврях се на завет сред едни дървета и ометох баницата, която бях взел от вкъщи.
След връщането ми обаче на платото, разбрах, че всичко пропада. Мъглата бе станала непрогледна. Вятъра се бе усилил и тъй като все още не ми се прибираше, реших да поснимам "мъгла в гора". Не бях се замислял колко биха могли да бъдат впечатлителни подобни кадри, но напоследък гледах доста такива из фотосайтовете. Реших да пробвам и аз.....
Навлязох в гората, но още в началото вниманието ми бе привлечено от интересна гледка - паяжинките, оросени от стелещата се мъгла. Започнах да експериментирам, тъй като обектива ми не бе "макро". Получаваше се горе-долу, но някак си бях неудовлетворен. И точно в този случай късмета дойде. При поредната снимка, секунди преди да натисна бутона, явно без да искам съм отворил светкавицата. Нямах време да реагирам, тъй като стана секунди преди отваряне на затвора......тъкмо се гласях да изтривам снимката, когато я видях и буквално се опулих. Светкавицата се отразяваше в капчиците по паяжината и засилваше ефекта и видимостта. Получаваше се по-добре. Останах доволен и така се впуснах в заснемане на паяжини, че забравих, и даже в крайна сметка пропуснах "мъглата в гората" :-)))
Бях вече достатъчно уморен. Всичко ме болеше от прехода, кляканията и заляганията за по-добра композиция. Имаше и малка доза "лазене и катерене" за към скалите и тъй като знаех, че ме очаква стабилно слизане към колата, зарязох "мъглата в гората", прибрах си нещата и поех обратно.
До следващия път......поздрави на всички и "До снимане...!!!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар