British Aerospace 146-200

Брех....то ходенето до София може да бъде по-евтино, може да бъде и по-бързо, освен това по-приятно...а на всичкото отгоре междувременно и да "пообиколиш" средният балкан.

След като с любезното съдействие на колега от бранша разбрах, че летенето със самолет до София излиза по-евтино, отколкото с кола, реших да се пробвам и аз. Не бях летял от повече от 10 години, като изключим една семейна авантюра преди три-четири години, в която реших да сваля половинката си от небето....:-). Даже и сертификати си имаме от това летене с една стара и раздрънкана Чесна.

Времето беше чудесно. Очаквах да има изключителни гледки, но кой да се сети за фотоапарата.....а и знаеш ли. Ако решат, че бих могъл да издумкам по главата капитана на полета и да похитя самолета със скромният си Никон....май добре, че не го взех.
За това най-любезно ви се извинявам за качеството на снимките. Правени са с телефон. Хах.../ ако някой ми беше казал, че ще качвам снимки от телефон тук, нямаше да повярвам /

Командир Павлов / когото видях със стюардесите малко преди бординга / ми предостави възможността освен всичко друго, да зърна връх Ботев от на найси височина / всъщност така и не разбрах колко /. Не знам до колко е редно да се ползва техника на борда, няколко пъти ни предупредиха, че е забранено, но нали съм си балкански наглец, използвах телефона си. Освен това безброй пъти съм гледал снимки от въздуха в подобни ситуации, така че пренебрегнах предупрежденията и действах.

Самолета отлепи от летище Варна точно в 07.29...гледах си часовника. В 08.05 залепи на летище София...хах / забележете на снимките часа на заснемане на съответните кадри. Има няма 15 минути след излитането, бях над Ботев.

Видях Белослав и ферибота при излитането. Жена ми каза, че е видяла самолета като излита. В общи линии сме се гледали влюбено от разстояние и височина. Видях Габрово. Познах го по стадиона и сградите около него. Видях Велико Търново....със спускането в началото посока София - Технополис и Явор. А с известна доза злорадство прелетях над околовръстното в София, малко преди кацане.

Опитах се да направя снимки, като за телефон и лека корекцийка във Фотошопа мисля че станаха, но.....колкото-толкова. Връх Ботев и прилежащите красоти се виждат точно и ясно. Ще се пробвам да ви предоставя и клипче с кацането на края.....пък дано стане.

Поздрави на всички и до следващият път.

Е с това чудо летях.../ дръпнато от нета .:

Я да пробваме...:

...ахаааа. Стана !!!!!!!!!!!

Плах опит.....

Актовата фотография не е за мен. Едвам издържах.........

Слаба ракия съм бил, слаба !!!!!!!!!!!!!!!

язовир Фисека

Мнооого е приятно, когато човек съумее да съчетае полезното с приятното.....в конкретния случай, "служебното с хобито" :-)

Поредното пътуване към София бе ознаменувано със страхотно небе, страхотна дълбочина на цветовете и изключителна фотографска острота. Времето бе бистро като след дъжд. Този път "закона на Мърфи" ме подмина.....ако знаете от какви уникални снимки съм ви лишил, само защото не съм си носил фотоапарата....!!!!!!!!

Този път бе в мен. Друга причина за фотографските ми мераци от този ден бе факта, че се отправих към столицата в ранният следобед. А "утрините и следобедите" са златните времена за фотографите.

Разбира се паркирах колата до язовир Фисека. Точа му се на този язовир от може би две години. Все още не съм решил кое е приоритетното ми удоволствие - да ловя риба, или да го снимам. Като се има впредвид необходимите условия и предпоставки за добри снимки, май и при двете увлечения важи правилото на "слуката". Въдица още не съм вадил, фотоапарат обаче ДА.

И за да е поне малко гадно, се оказа, че "дърветата във водата", с които дразнех Христо Свинаров се оказа че вече не са във водата. За сметка на това имаме "сюрреалистичен образ на Обетованата земя":

Обетована земя:

/ клик на снимките за голям размер /

Опитвах се да стигна до дърветата и да ги използвам за преден план към язовира, но.....започнах да затъвам. Липсата на "зуум" обектив се усети и допълнително погъделичка мерака ми за нов такъв.
Отказах се от намеренията си и се върнах на пресъхналото плато. Забелязах нещо странно - бе осеяно с огромни отворени миди...???

Странни обитатели на дъното:

Докато се суетях около експозиции, кадриране и т.н., слънцето започна да залязва и разкри пред мен удивителната прелест на цветовете си. Обичам такива залези:

....и тук статива ми пострада. Не мога да обясня как точно, но.....единият крак се счупи. Тъкмо повод да си взема нов. Въпреки това успях да го стабилизирам някак и установих, че до наследника си, ще се справя горе-долу.

Връщайки се към колата, забелязах колко добре стоеше на "залеза"...реших да я увековеча и нея:

"Дженерал Моторс и залеза"

За финал показвам няколко снимки от връщането ми днес, за което не ми се пише нова тема, а и снимките са малко......но си заслужава споделянето"

Зелено...

....и една панорама:

Денят приключи по най-добрият начин в приятна обстановка с любимите ми хора...:

Поздрави на всички и........ "до снимане" !!!

Скалите над хижа Петрича - втори опит !!!

....е нямаше как да не се върна. Предишният път снимах всичко в мистична мъгла. Въпреки лошата видимост, въпросната мистика в снимките ми хареса. Но въпреки всичко, се върнах там отново, воден от желанието да ви покажа гледките от тези скали.

Всъщност установявам нещо интересно за тези скали. Чудесни зелени полянки за излет има. Фотографското дружество задължително трябва да се "разпише" на тези полянки.

И така...да не "говоря" много, а директно да показвам това, което не можах предният път:

/ клик на снимка за голям размер /

Гледката от въпросните скали, но този път в чудесна видимост:

Всъщност в мъглата миналата седмица нямаше как да забележа, че скалите продължават и в страни. Видях едва снощи в уикимапия, че в посока югозапад, скалите "МАЙ" продължават...или поне наподобяваха скали. Всъщност този факт най-вече ме върна там - горе. И за моя голяма изненада, останах със зейнала уста.......!!!!!!!

Това място е изключително. Скалите са невероятни. Отделно от това уцелих прекрасно време със прекрасна видимост. Нямаше какво повече да искам от това и просто извадих апарата.

Скалите в югозападна посока...на около 500 метра от мястото, обект на миналия пост:

Беше изключително.....мислих си колко е красива родината ни и как пък контрастираме ние на тази красота....Идилията се допълваше от пеещите птички около мен, зеленината, тишината.........а като споменах зеленина, моля :

Четири часа обикалях района и заснемах всичко интересно около мен. Почти нямах възможност да свалям фотоапарата от погледа си. Наблюдавах в далечината населените места, виещите се пътища, по които често минавам с колата самият аз.....мостчетата, надлеза при Разделна, преливника с поквара от заводите.....ЖП линийте, покриви, коли...!!!!!!!!!!!!!!

Обърнах се назад и реших да проуча района зад мен. И там попадам на следващото място, на което оставам отново със зейнала уста:

Жълто и зелено в небето се преплитат...:

Обикаляйки наоколо, попадам на интересни обекти, заслужаващи играта с любимите ми кадри - близък план с характерното "Буке"

И накрая като за изпроводяк......"Люлякът ми замириса".....но наистина:

Беше чудесен ден, чудесен излет и чудесно настроение. А утре........утре ще има изненада. И за да не бъда "гаден" само ще подскажа, че с колегите от фотографското дружество отиваме на ФОТОпленер. Къде точно....незнам !!! Има ли значение .....................................

До нови срещи ..................

Допълнение...:

Ето снимка от Уикимапия, с посочени местоположения:
/ клик на снимка за голям размер /

Скалите около месност Петрича

След изключително напрегната седмица, реших да се разходя до скалите в месност Петрича. Бях се насочил по принцип към средновековната и антична крепост Петрича, но не можах да стигна до нея поради ред причини.

Първата бе, че поради все още не знам каква причина бях решил да трамбовам нагоре с раничка на гръб, въпреки че съзнавах колко ще ме забави това.
Втората бе, че слушам съвети........няма да уточнявам, но трябваше да си се кача с колата до хижа Петрича и в този случай щях да успея. Аз обаче изминах разстояние от около 4 километра без да е имало смисъл, както се оказа в последствие. Както и да е.

Оставих колата в края на село Разделна и се юрнах нагоре към скалите. Още в подножието забелязах мъглата горе, но.....не се отказах. Реших, че мъглата ще допринесе за мистика в снимките и по-голяма загадъчност, характерна по принцип за това място.

Бях се подготвил много добре - туристическите ми безпогрешни обувки, които ползвам вече над четири години и не са мръднали.....туристическите ми дрехи, малко храна, вода, малка раничка на гърба, статив и разбира се........най-добрият приятел на човека :-))))) - Никона ми !!!

Тръгнах по асфалтиран път, последно ремонтиран малко преди епохата на динозаврите. Има останал тук-таме асфалт, оцелял след падането на метеорита и недогазен от динозаврите. Хижата е затворена за простолюдието и още в края на пътя ме посрещна табела "Частна собственост, не влизай"......Тук последва кратко суетене, тъй като бях забравил от къде точно се минаваше за скалите. В крайна сметка се добрах до бунгала в дясно от пътя, воден от силната музика, носеща се от там. Посрещна ме за мой късмет много близък приятел, който ме опъти към пътеката за провлака между скалите.

И така.....виждах ги вече. Гледката бе интересна. Споменах по-горе мъглата. Нейна е вината за преекспонираното ми небе в повечето снимки.

По пътеката под скалите:

Симпатична пътека в гората:

Хомо сапиенс" е минал от тук.....:

Озовах се на платото. Мястото е изключително. От там се открива величествена гледка на север към Девненските заводи, Варненският канал, с. Разделна, част от Девня, фериботния комплекс и т.н. За съжаление аз нямах тази възможност да ви демонстрирам това, по причини на мъглата, за която ви писах в началото на пътеписа. Ето обаче няколко снимки от самите скали.

Напук на всичко, природата е ваяла изкусно и със стил причудливи форми...времето, вятъра и скалистата местност са се съчетали във величието, което ви показвам:

За съжаление мъглата се увеличаваше. Усещах, че плановете ми за крепостта ще пропаднат. Вятъра, който духаше допълнително намаляваше шансовете ми за преход към крепостта. Реших да почина малко. Сврях се на завет сред едни дървета и ометох баницата, която бях взел от вкъщи.
След връщането ми обаче на платото, разбрах, че всичко пропада. Мъглата бе станала непрогледна. Вятъра се бе усилил и тъй като все още не ми се прибираше, реших да поснимам "мъгла в гора". Не бях се замислял колко биха могли да бъдат впечатлителни подобни кадри, но напоследък гледах доста такива из фотосайтовете. Реших да пробвам и аз.....
Навлязох в гората, но още в началото вниманието ми бе привлечено от интересна гледка - паяжинките, оросени от стелещата се мъгла. Започнах да експериментирам, тъй като обектива ми не бе "макро". Получаваше се горе-долу, но някак си бях неудовлетворен. И точно в този случай късмета дойде. При поредната снимка, секунди преди да натисна бутона, явно без да искам съм отворил светкавицата. Нямах време да реагирам, тъй като стана секунди преди отваряне на затвора......тъкмо се гласях да изтривам снимката, когато я видях и буквално се опулих. Светкавицата се отразяваше в капчиците по паяжината и засилваше ефекта и видимостта. Получаваше се по-добре. Останах доволен и така се впуснах в заснемане на паяжини, че забравих, и даже в крайна сметка пропуснах "мъглата в гората" :-)))

Бях вече достатъчно уморен. Всичко ме болеше от прехода, кляканията и заляганията за по-добра композиция. Имаше и малка доза "лазене и катерене" за към скалите и тъй като знаех, че ме очаква стабилно слизане към колата, зарязох "мъглата в гората", прибрах си нещата и поех обратно.

До следващия път......поздрави на всички и "До снимане...!!!"

Астро....

Е няма как...голямата ми страст. Само ще уточня техническите параметри на снимката. Всичко друго е излишно:

Фотоап­арат: NIKON CORPORATION
Модел: NIKON D80
ISO: 200
Експонация: 1801.6 сек / 30 минути
Бленда: 9.0
Дължина на фокусиране: 18мм

Горе в ляво астероид

"Буните"...

Малко като лудите.....


Цяла България спи, обаче аз под съпровода на будилника се надигам сравнително бързо и нетърпеливо точно в 04.00 часа. От предната вечер се готвих за този минипленер. Лъснах фотоапарата, статива...нагласих си дрешки за обличане, резервни такива / което както се оказа беше наложително /, цигари, запалка и газ към буните.

Пиинах набързо едно кафе на ШЕЛ-а преди отбивката и се смъкнах надолу. Нямаше жива душа. Чак ми беше неестествено. Намерих си подходящо място и се почна...:-)

По принцип се бях наточил за изгрева, но тъй като имаше много време до него, се концентрирах на вълните и дългата експонация. Обичам да снимам така. Вълните ваят страхотно движение, наслагано от експонацията, "обгръщайки" всичко по пътя си. Особенно интересен ефект се получава с разбиващите се вълни.

Зарадвах се много на корабите в далечината. Повечето са ръждясали и огрухани, но вършат перфектна работа за фон и мащаб. Към това и светлините им допринасяха за романтиката в кадърите.

Наближаваше изгрева. Някак си обаче не можех да се отлепя от вълните. В крайна сметка щракнах два-три кадъра на слънцето, както се оказа не толкова сполучливи, но като че ли вълните ми бяха по-интересни...:

Имаше страхотни вълни. Не бих казал, че морето беше бурно, но напълно достатъчно за феерия от разбиващи се вълни. Бях си избрал подходящо място в камънаци и плочи във водата като за преден план, така че редувах кадри след кадри.
Тук е мястото да "вдигна наздравица" за Павел Пронин и Христо Свинаров. Вдъхновението ми дойде именно от техните кадри, поместени в блоговете им.

...и някъде тук проницателността ми се оказа добър приятел в нужда. Бях се заблеял във фотоапарата и местенето на статива, при което бях буквално залят от една вълна. Ко им стана, не бяха такива. Явно се разсърдиха че ги притеснявам в ранни зори. Само след секунди започнах да усещам навлизащата и стичаща се по цялото ми тяло вода. Туристическият ми панталон, чорапите, обувките......всичко подгизна. Аз обаче нали съм си упорит - останах си мокър до края. Дано не ми излезе през носа. :-)))))))))

Отидох в офиса, като по-близко място и се преоблякох. Вир вода....ужас.

И така.....280 снимки - 8 ценни. Всичко друго е траш или поне ще ги мъча на по-късен етап. Ето и останалите от допадналите ми: