Картинг писта "Виница" - Варна...

....много екшън,  търкалящи се гуми, летящи габарити и стопове....и миризма на горящ каучук !!!

Чудесен повод да продължа експериментите си с дългият обектив. Беше яко...и изморително. Краката още ме болят.

Фотопленера, организиран във Фейсбук завърши подобаващо в чудесен ресторант в комплекс "Дружба".

Прекрасен ден с чудесни хора и положителни емоции. Няма да е за последно.

Клип от събитието...

Елица...

След придобиването на новата техника и съответно проучването и, естествено първи обекти на фотографските ми мераци беше Еличка. Остава Аделинката...но ще бъде при следващото ми ходене в София, макар че тя не ми разрешава особено много да я снимам.

Както вече уточних, използвам разумният компромис между цена и качество, теле и макро обектив, може би най-разпространеният за сега CANON EF 75-300MM F/4-5.6 III USM

Снимките са правени в гр. Варна, Етъра до Габрово и по билото на Стара Планина над Сопот и вр. Шипка. Приятно разглеждане...

С нова техника...отначало !!!

Започвам с официални извинения....забравих това място. Нищо повече няма да кажа. Оправдания, извинения и т.н....безмислени са. Надявам се само да са останали поне няколко верни почитатели !

И така....има материал за доста постове, но....с времето.

Да се похваля, че съм с нова техника. Прилагам само по една снимка - на тялото и двата обектива. Набора филтри и пр. няма да описвам.

Започнах отново да снимам. Започнах и отново да "хойкам". Постове ще има...само искам малко време.

Поздрави на всички и...."до скоро"

Бърз поглед над лето 2011-то...!!!

Сядам пред лаптопа за кратка ретроспекция на изминалата година. С какви очи го правя, незнам....при положение, че 2011 е най-слабата ми от към фотографски постижения. Има-няма две-три по-интересни снимки. Всичко друго е под критика. Нямах особенно много време. Освен това в края на юли бях опериран по спешност, което още повече дръпна назад фотографските ми амбиции.

Февруари 2011

Освен че стартира блога, не се случи нищо особенно и по-интересно. Качих стари снимки, колкото да започна с нещо.

Март 2011

И този месец не беше особенно интересен. Направих фотосесия на новата ни кола, но от по-друг ракурс. Потърсих художествеността в малките детайли, играта на фокус-дефокус и всичко аранжирано в любимият ми черно-бял стил:

В края на месеца при едно служебно посещение в пристанище Варна успях да направя една от любимите си снимки, която остана с много ниска оценка по сайтовете. Не че все още съм под влияние на гласовете из форумите, но някак си очаквах снимката да се хареса. Уви, не.....:

Април 2011

Една ранна сутрин се отправих към буните в гр. Варна с амбицията да снимам изгрев......крайната цел не бе постигната, но за сметка на това направих интересни снимки на морето и вълните. Ще запомня този фотоизлет с вълната, която едва не ме събори и благодарение на която подгизнах здраво:

През този месец направих опит и за астрофотография. Пълен и тотален провал. Повече не опитах. С дигиталката / Panasonic Lumix DMC FZ18 / се справях по-добре. Не че Никон-а не може.....по-скоро аз не съм се постарал достатъчно. Което е странно, като се има в предвид манията ми по нощните снимки:

Май 2011

Ето това е месеца, в който имах по-сериозно отношение към хобито си. Направих няколко излета и освен че си изкарах страхотно, мисля че се получиха и добри фотоси...:

В началото на месеца посетих района около хижа Петрича край Девня. Останах леко разочарован, тъй като бях обгърнат от гъста мъгла, която обаче в крайна сметка способства за мистика в снимките ми. Стана интересно:

Няколко дни по-късно се върнах отново там. Този път в прекрасно време с чудна видимост и бистро време:

В края на месеца при едно служебно пътуване до София в ранният следобед, се отбих до язовир Фисека. Времето бе предразполагащо за добри фотоси, а и фотоапарта този път беше с мен:

Юли 2011

През този месец направих интересни снимки от въздуха при едно служебно пътуване с родната ни авиокомпания. Връх Ботев и масива....от въздуха:

И всъщност до тук. На 30 юли легнах под ножа и бях дотам. Нищо особенно, нищо интересно. Почти месец бях на легло, като накрая вече се понадигах, но.....нямах възможност да ходя никъде, камо ли да мъкна някаква техника.

Поддържах блога със стари неща, някой от които откровенни простотии, като одата за кенефа. От упойката и лекарствата ще да е било....или от залежаването.

Както и да е. Ами.....вече сме 2012-та. Освен здраве, си пожелавам повече възможности през тази година. Както в служебен план, така и във фотографски.....

Ще се потарая, обещавам.

Само да сме живи и здрави.

Поздрави на всички и до........снимане !!!!!!!!!

До "планинари" и назад.....част I

мдааа...историята е твърде твърде стара. Стара, стара...колко да е стара. На точно една година и има няма няколко месеца плюс / минус....:-)

Но не толкова стара, че да я пренебрегна и да не я постна тук. До сега се мъдреше единствено в планинарският форум, което смятам че е несправедливо и нечестно.

За това с минимални корекции и някой нови снимки, помествам и тук.

И така...приятно четене и разглеждане:

_____________________________________________________________________

…...как се започва пътепис. Както ни дойде отвътре, нали....Е, аз ще го започна по нестандартния начин. С думи на Оскар Уайлд:
„....всички сме в канафката, но някой гледат към звездите...”
Е...не точно към звездите, да кажем – „Нагоре...”

Всъщност не сме чак толкова малко, както винаги съм си мислил – цели 100 човека. Канафката е вече тясна....
И така. Поредната национална среща. Поредното изкачване, поредната среща с мили приятели.....и поредния страх да не пропаднат нещата. За мое щастие, всичко по личната ми организация бе „на шест”. А да не говорим, че евентуален провал щеше да гътне не само мен, а и още трима души. Но този път негативни емоции нямаше.
19-ти ноември 2010 – това беше едно от най-сладките сутрешни събуждания, с предстоящо дълго пътуване. Напоследък се заредиха много, но доживях момента, в който с радост се мятам в колата.
Признавам, че с първия поглед на вън, леко се притесних – имаше мъгла. Не че прехода е тежък, или пък че не познаваме маршрута, не........но исках да правя това, което напоследък изцелява изтерзаната ми от напрежение и нерви душа – исках да снимам. За моя радост, „мъглата заспа в облаците”, както се изрази наскоро дъщеря ми, та с ведро настроение и трепет пред сладкия гъдел да се докоснеш до величието на планината, поех към сборния пункт с останалите ми спътници – Васко, Ирка и Жоро.......
Ето как обикновенно започва всичко: 

/ "ЦЪК" на снимките за голям размер /

Просто не разбрах кога наближихме Троян. Пътуването с добри събеседници минава бързо. Бяхме обнадеждени за времето, тъй като нямаше никакви признаци да вали. Чудно, бистро време.....да знаете, че е било заради мен. Толкова много го желаех. Лека компенсация за масата живо тегло на Никон-а.
И така – Троян – Кърнаре – любимия ми проход. Всеки път спирам до табелата на върха и с носталгия чета надписа „хижа Ехо, хижа Козя стена.......този път директно си ги подминах с високомерната усмивка на емоционално задоволен „млад”турист - „майната ви, този път ще ви гледам от високо”..............
Оставихме колата в хотела, пет километра под върха – груба грешка, която освен че струва 20 лева, коства и безмислено трамбоване по асфалт навръщане. Пустите му страхове, че нещо ще и се случи на върха......боже, та в неделя на паметника беше като автокъща.
Тук май е редно да спомена, ако ще и заради хората, които загрижено ме разпитваха за състоянието ми – всичко е О.К. И си мисля, колко е важно състоянието на духа. Скоро се наложи да посетя една държавна служба на около 700-800 метра от ЖП-гарата на Варна. Паркирах на паркинга пред гарата и поех към администрацията. Бооооооже. Три почивки, ред псувни и ругатни и вечерта масажи.....за някакви си 800 метра. А горе – 14 километра в едната посока и 19 навръщане. С раница и тежки дрехи – минах ги като песен. Е, вярно....след солидна застраховка от противовъзпалителни лекарства, но.......минах ги. И още съм добре!
Както Нина се изрази – „ Шефа на времето ни направи подарък”. Беше изключително, с невероятни облаци и невероятна бистрота. Предпоставка за прекрасни снимки. Щраках като японски турист в египетска пирамида. Вероятно заради това прехода от паметника до хижата продължи близо четири часа. Ето част от виновниците за това: 

На хижата всичко бе спокойно. Пристигнахме по тъмно, воден от челниците на другарите ми. Оказа се, че сме първи. По-късно се появиха и останалите. Салати, ракий, сладки раздумки, поезия, стихосбирка, Камелия Кондова, Галена.....всичко беше размазващо готино и отпускащо.

Съботния ден бе релаксиращ. Спах до късно. Събуждането бе бавно и разточително. Чаша кафе от Олга и общо взето безвремие......
Следобед не издържах, хванах апарата и статива и поех из околностите.  

Реших да проявя малко фотографски егоцентризъм. Ето го "планинариста" на самоснимачка:  

Историята на този паметник ме шокира. Няма да изпадам в подробности, защото може би не е редно. Само ще кажа, че алкохола в неограничени и неконтролируеми количества е нещо страшно....страшно!!! 

Късния следобед последва фотографски сеанс под мотото „Залез, Стойчо, коне, върхове”.....голямо щракане падна. Обствелвахме го със Стойчо тоя залез, че нападнахме и даже изключително любопитните коне, дето само в матрицата на Никон-а не се навряха: 

 Следва част II......