четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Camino De Santiago / Част 2



Кристиян



Представям на Вашето внимание най-великия човек на Земята. Най-добрия ми приятел. Най-големия образ, който срещнах в живота си. Интелект до небесата, знания с енциклопедична стойност и нива. Дълбоки и откровени изказ, мисли и разсъждения. Фармацевт, юрист и търговец..., с две думи – пълен образ. Можете ли да си представите – имал е аптека, докоснал се е до Темида, в момента търгува. И то добре.

Кристиян е моят духовен брат. Единственият човек, който познава моето вътрешно „АЗ“, единственият, който дава отговора, още преди да съм задал въпроса, единственият, който разбира и знае още преди мен  защо, как, кога и как. Знае за мен повече от това, което аз знам за себе си. И единственият, на когото съм прощавал и който е прощавал.

От него научих много повече неща за живота, от колкото от самия живот. Моят брат в минал живот…, а понякога си мисля, дали не е мой баща от някой минал живот.

Кой друг, ако не Кристиян ще удари по масата с юмрук, с опиянен блясък в очите от емоция и чашка гроздова и почти ще изкрещи „...стига бе, тръгваме!!“. Разбира се, че само той!!

Не беше трудно да го убедя. Дори не се налагаше. С привичната си свръх емоционалност той просто рече и отсече. Разбира се, аз отговарях за организацията, плана, картите, техниката и въобще всичко, което бе необходимо за реализацията на т.нар. ни проект „Камино“. А той просто тръгна след мен, за което ще му бъда вечно благодарен. За това, че не бях сам на пътя и за това, че сподели тази върховна емоция с мен.

Страхотна душа е Кристиян. Още е пред очите ми със святкащия от емоция поглед и вълнение. Дори си мисля, пишейки тези редове, дали всъщност той не беше реалното олицетворение на истинския пилигрим. Раница с най-необходимото, тояжка, обувки и половинка шише ракия..., за вечерите. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар