Camino De Santiago / Част 3

ОРГАНИЗАЦИЯ И ПОДГОТОВКА

…..какъв асинхрон. В мартенски мразовит зимен ден, в който половин България е блокирана от снегове, аз сядам да пиша за слънчевите и топли спомени от емоцията Камино….Определено ми става по-топло !!!

Част 3 от моя разказ за съжаление ще излезе от емоционалния и  художествен тон на предишните части. Това се налага от конкретиката и чисто материалните неща, за които ще пиша. Съжалявам, но ще бъде нещо като "не до там лирично отклонение на автора".

Преди да започна с подробностите около всичко, свързано с организацията, искам да споделя някой неща. Няма да крия, че изпитвах страх и дискомфорт. И преди съм бил в чужбина, летял съм не еднократно, но съзнавах, че този път ще се изправя пред едно предизвикателство за по-дълъг период от време, което изисква по-специална и по-отговорна подготовка. Нямах съмнения в организационните ми способности, редил съм раници много пъти, носил съм си ги съответно след това. Имам зад гърба си не малко преходи в планината с раница на гърба, но Камино беше друго. Разбира се, бях изчел доста публикации, имах вече някаква визия за необходимите неща по пътя, но все пак такова разстояние, макар и минималното в случая – 120 км, в чужда и непозната държава, вървейки по терен – абсолютно непознат за мен, си беше изпитание, пред което се изправях с чистото съзнание, че няма да е лесно.

Връщайки се година назад в спомените си от това вълнение, всъщност си давам сметка, че това е било част от цялата емоция – къде отивам, как ще бъде, дали ще се справя…………незнанието поражда любопитството, а то катализира емоцията.

Пиша тези редове за хората, на които им предстои вълшебството „Камино“. Не се притеснявайте. „Пътя“ е свещен и пази. Ако сте внимателни, отговорни и подходите със цялата си сериозност към организацията на това пътуване, всичко ще бъде наред. Разбира се, съществуват субективни фактори, но…..при една сериозна подготовка и отговорно отношение към предизвикателството, няма какво лошо да ви се случи. „Пътя“ е свещен, свещени сте и вие, след като се намирате на него.

Като начало ще систематизирам най-основните неща, от които ще имате нужда и особеностите, които трябва да имате в предвид. Накрая ще приключа с глезотийките.

Основни и абсолютно задължителни неща, които направиха приключението ми по-удобно:

• Обувки – най-важната част. Задължително два чифта. Не е удачно да се купуват от там. Задължително ги купете по-рано и ги поносете известно време, за да улегнат по крака ви. Аз изминах 120 км с един чифт маратонки, които бях „разработил“ около месец след придобиването им. Взех ги номер по-големи, за да имам възможност да ги нося със стелки. Нямах никакъв проблем, освен намокрянето им и последващото им сушене с намачкани вестници през нощта, тъй като по независещи от мен причини се наложи да споделя втория чифт още в самото начало.

• Чорапи – бамбукови. Адски адски удобни. Да е жива и здрава сестрата на съпругата ми, която известно време търгуваше с тях и от нея научих за съществуването им. Гледайте етикетите – бамбука да не е по-малко от 80%. Попаднах на чорапи, на чиито етикет пишеше „Бамбукови“, а на гърба на етикета – 20% бамбук, 80% синтетика. По – скъпи са, но ще ви се отплатят стократно. Хигиеничните им качества са отлични. Няма потене на крака, не се спарват, по-леки и фини са…….чудесен избор за дълъг пешеходен преход с маратонка.

• Раница – не е желателно да използвате туристическа раница. Те са с голям и дебел самар. Ако имате възможност, купете си пешеходна. Така и не можах да вникна в „анатомията“ на пешеходната раница, която си купих аз, но ми бе адски по-удобна и нямах никакви проблеми, за разлика от Кристиян с неговата туристическа. До колкото разбрах, разликата е в самара.  

Хронология на пътуването по Камино:

• Варна – София / лек автомобил

• София – Мадрид / самолет - България Еър с билети / 310Е тотал за двама ни двупосочно /, закупени близо четири месеца преди това. /

• Мадрид – Саррия / влак с билети, закупени около два месеца преди пътуването – 72Е общо за двама човека през сайта на Ренфе / държавната железница на Испания /

• Сария – Сантяго Де Компостела / пеша

• Сантяго Де Компостела – Фистере – Сантяго Де Компостела/ автобус – 18Е на човек двупосочно /

• Сантяго Де Компостела – Барселона / самолет – Райън Еър – 82Е за двама ни, закупени седмица преди пътуването чрез сайта им /

• Барселона – София / самолет – България Еър с билети за връщане, закупени с билетите за отиване.

Тотал транспортни разходи за двама ни – 500Е.

Моля да вземете в предвид следното – не възприемайте тези стойности за някакъв приблизителен стандартен разход за приключението. Има къде по – евтини варианти. Можете да пътувате с автобус, влак, самолет през Букурещ и т.н. и т.н. И не забравяйте – билет, закупен непосредствено преди пътуването може да ви излезе много по скъпо.

И нещо друго, много важно. НЕ РИСКУВАЙТЕ с предварително закупуване на билет за връщане до България. Аз поех този риск, но общо взето изкарахме късмет че вървяхме по план. Знам за много случаи на изтървани полети или пък тридневно висене в Мадрид до деня на полета. 

Какво съдържаше раницата ми:

• Четири чифта облекло, т.е – четири чифта бельо, четири тениски, четири чифта чорапи
• Две по - дебели блузи, едната за пешеходното ходене, другата са Сантяго и Барселона
• Туристическото ми пухено дебело яке с качулка, което така и не облякох. Накрая все пак влезе в употреба, защото го използвах за чупливите подаръчета.
• Дъждобран и непромокаемо покривало за раницата / тук искам да вметна – това покривало е чудесно. Сутрините бяха мъгливи. Съответно раницата се мокреше от високата влажност на въздуха и започва да тежи. На една почивка я свалих и от нея буквално капеше. Реших този проблем с това покривало. /
• Кутийка с медицински принадлежности. Съзрях я случайно в Джъмбо и се оборудвахме с по една за раница – лепенки за мазоли различни размери, спиртени и риванолни тампончета, бинт.
• 10 кутии Бяло Виктори – отворени, за да нямат търговски вид. / Цигарите в Испания започват от 4Е нагоре
• Шоколадчета, лукчета, бонбони „Теменужка“ и пр. сладко за хипогликемични прояви Пет пакетчета Аулин и толкова Нимезил / така и неизползвани !!! /
• Зарядни за телефоните
• Втори чифт обувки, които още на втория ден дадох на Кристиян, та раницата ми поолекна. Чантичка за през кръста – там държах документи, пари и телефони.
• Шапка и слънчеви очила

Ето ме в пълно бойно на моста при Портомарин:

  .........и така. Не дотам лиричното ми отклонение приключи. Надявам се да съм бил изчерпателен. Ако имате въпроси по организацията на пътуването и ако има нещо, което съм пропуснал - питайте.

Връщам се в стила, който започнах в началото.