четвъртък, 18 август 2011 г.

For those, who walk alone .......


Важно е да "се познаваш", за да знаеш във всеки един момент как се чувстваш, кое ти носи радост и мъка, да си в хармония между разум и душа, а тогава ще си в хармония и със света, природата и Вселената. Има хора, които не желаят да обърнат поглед навътре в себе си. Това не е нежелание и не можене, а страх. Опасяват се, защото са загубили вяра и имат по - скоро отрицателно мнение за самите тях. Защото носят спомен за минали грешки и провали и смятат, че са извършили страшни неща и заслужават наказание. Не е така - те сами се обричат на наказание, като отказват да "извадят" и признаят това, което е в тях. Какъв е пътя - да се приемаш и одобряваш такъв, какъвто си. Да се освободиш от чувство за вина, възмущение, негодувание и потребност да контролираш и критикуваш. Да разбереш кои мисловни модели са причина за сегашните преживявания и да ги замениш с нови, благотворни убеждения. Да не се упрекваш за минали грешки, които според теб не са довели до добро. Няма грешки – всичко е въпрос на избор! Избрал си един път и по него си преживял нещо неприятно... и започваш да се обвиняваш: ако бях избрал другия, нямаше да сгреша... Да, но не може да вървиш едновременно по два пътя и да знаеш кой е правилния. След известно време, следствие на ситуациите, които си имал и от това как си се чувствал, вече знаеш дали е било за добро или не. Човек може да постигне това, което иска в живота, стига да има вяра във възможностите си и смелост да се изправя след трудностите и да продължава напред!
 

неделя, 14 август 2011 г.

Душата ми сега е топлина...



По залез II

Напълних погледа си с късен залез.
Във мислите запазих светлина.
По залез всичките стрелки са спряли
в окръжности от пълна тишина.

По залез всичките дървета
в душите си са плачещи върби,
осеяли последната пътека
със нежност от притихнали сълзи.

Намерих спомените си във времето,
преди да стане сребърна нощта.
По залез цялата Вселена
е миг, потънал в любовта.

По залез дланите полека
докосват края на деня.
Лъчите са безкрайно меки...
Душата ми сега е топлина.

Венцислав Янакиев
06.06.2009

събота, 13 август 2011 г.

Аrt of physiology......



Простете, но......а стига вече с тоз морал, да разчупим леда:


ОДА ЗА КЕНЕФА


Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки

Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява

Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна

И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...


Автор - неизвестен, източник - мрежата !!!!!!!!!!!

петък, 12 август 2011 г.

Равносметка за две години в слайд...

...докато гледах творението си, толкова много спомени нахлуха в главата ми, подсказани от снимките в слайда. Хора, места, събития, случки, впечатления....концентрирани в някакви си четири минути и нещо, обобщаващи един период от близо две години....че и повече.

И така. Равносметка за тези две години назад в рамките на слайдшоу. Поне за мен, това са най-хубавите неща, които направих за този период. Реших, че под съпровод на музикален фон, ще ви бъде интересно.

Технически данни:

Използвани са два фотоапарата:

1. Панасоник Лумикс ФЗ18 - култов фотоапарат, който защо продадох...все още незнам:







2. Nikon D80 с обектив AF-S DX Zoom-Nikkor 18-70mm f/3.5-4.5G IF-ED:




......и много ентусиазъм, желание и най-важното - огромно удоволствие.

Като за финал на публикацията искам да споделя - секса, фотографията и шофирането са единствените и най-големи удоволствия в този шибан и скапан живот.

Приятно гледане и слушане:




понеделник, 8 август 2011 г.

Flash-Light...

Нещо ново от мен. През годините винаги съм искал да отделя снимките от самите пътеписи. Лошото бе, че някак си не съумявах да го направя. Едните без другите просто не можеха.
Докато съвсем случайно не попаднах на безплатен флаш-сайт на колежка - фотографка.

И докато си лежах опериран в шибаното легло, запретнах "пижамени ръкави" и се отдадох на експериментиране и творчество.

Ето го резултата. От сега нататък ще качвам снимки и там, но с тази разлика, че няма да пиша ни един ред. Ей така...искам да бъде като "портфолио на твореца"...хахаха

Заповядайте мили приятели, дано да ви хареса:

Флаш-сайт на Явор Митев !!!!!!!